Какви практики подпомагат имунната система при добитъка в рамките на устойчивото земеделие

Хранене, което подкрепя имунната система: от почвата до рубца

Здравето на почвата и качеството на фуражите като основни модулатори на имунната система

Здравето на почвените екосистеми играе решаваща роля за подкрепяне имунитета на добитъка, като по същество определя колко хранително става пашата. Почвите, богати на минерали, обикновено произвеждат треви, богати на фитонутриенти като флавоноиди и терпеноиди. Установено е, че тези съединения повишават устойчивостта към заболявания у животните, които пасат на тях. Пашата, съдържаща над 12 % суров протеин и добре балансирана фибрена композиция, създава идеални условия в рубца. Това води до по-ефективни ферментационни процеси, които генерират важните летливи мастни киселини, необходими за производството на имунни клетки. Фермерите, които прилагат устойчиви методи като засяване на покривни култури, наблюдават увеличение на органичното вещество в почвата с 15–30 %. Това подобряване прави микронутриентите по-достъпни в пашата и укрепва това, което може да се нарече собствената защитна система на природата срещу заболяванията при добитъка.

Балансирани микронутриенти и функциониране на имунните клетки

Следователните минерали изпълняват критични функции като кофактори в начина, по който тялото ни сигнализира за имунитет и защитава клетките. Вземете за пример цинка – той помага за поддържане на цялостността на епителните бариери, докато стимулира растежа на лимфоцитите. Селенът действа по различен начин – той осигурява енергия на антиоксидантни ензими като глутатион пероксидаза, които предпазват имунните клетки от оксидативен стрес. Ензимите, зависими от мед, допринасят за по-силната защита на съединителната тъкан и дори помагат при създаването на антитела. Когато тези минерали липсват, устойчивостта на организма намалява значително. Например млечните фермери са забелязали нещо интересно: кравите, които не получават достатъчно витамин Е, развиват мастит приблизително с 40 % по-често в сравнение с тези, които получават адекватни количества. Затова е разумно да се следват насоките на NRC при допълване на животните. Правилният баланс има значение, защото както недостигът, така и прекомерното количество причиняват проблеми, а намирането на този оптимален баланс може да се окаже трудно на практика.

Пребиотици, пробиотици и постбиотици за имунна устойчивост на преживните

Правилните модификатори на храносмилането създават балансирана среда в червата, където полезните бактерии могат да процъфтяват и да се борят с вредните, като същевременно помагат за регулиране на имунната система. Вземете например пребиотиците – по-специално мананолигосахаридите или МОС, както се наричат в лабораторната практика. Тези вещества хранят определени штамове Lactobacillus, което според изследвания намалява инфекциите със Salmonella с около две трети. След това идват пробиотиците, като например спорите на Bacillus subtilis, които действително стимулират производството на IgA в лигавичните мембрани, осигурявайки на червата допълнителен защитен слой срещу патогени. Не забравяйте и постбиотиците. Вещества като бутират действат зад кулисите, за да успокоят възпалението, като блокират активирането на NF-kB. Когато всички тези елементи се обединят, ваксините също действат по-ефективно. Някои скорошни изследвания показаха, че хората, които получили постбиотици, базирани на дрожди, имали около 25 % повече антитела, специфични за антигените, в сравнение с контролна група.

Пасищни системи, които подпомагат имунната система чрез биоразнообразие

Разнообразен състав на тревната покривка и прием на фураж, богат на фитонутриенти

Пасищата с множество видове растения подобряват имунитета на животните не само защото предлагат повече храна, но и поради съдържанието на тези различни растения. Бобовите растения като червеният детелин съдържат изофлавони, които помагат за регулиране на възпалителните процеси у животните, а рибената магданоз съдържа аукубин, който изглежда подобрява функционирането на неутрофилите в организма. Проучвания показват, че добитъкът, пасящ се на полета с поне осем различни растителни вида, има около 40 % повече имуноглобулини в сравнение с животните, хранени само с единични тревни видове. Това, което прави този феномен особено интересен, е, че разнообразните растителни смеси естествено осигуряват на животните достатъчно количество важни микронутриенти, като цинк и селен. Тези храни се абсорбират по-добре, когато корените на различните растения взаимодействат с почвените микроорганизми чрез своите екскрети. По същество наблюдаваме модел, при който разнообразните пасища водят до по-добри профили на хранителни вещества, което от своя страна води до по-силни имунни системи както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

Ротационно пасище и контролирана микробна експозиция

Ротационното пасище стратегически помага за укрепване на имунитета на животните чрез контролирано излагане на тяхната среда. Когато добитъкът се премества между пасищата всеки три до пет дни, той влизам в контакт с полезни бактерии от почвата, включително Bacillus subtilis, както и прекъсва цикъла на паразитите. Проучванията показват, че този подход може да увеличи разнообразието на лимфоцитите с около 28 процента в сравнение с непрекъснатото пасище на животните на едно и също място, което сочи по-добро дългосрочно имунно спомняне. Почивният период за пасищата намалява броя на вредните ларви на нематоди до 90 процента, така че фермерите не са принудени да разчитат толкова силно на химични средства за лечение. Освен това, когато животните разпръскват естествено своите изпражнения по различните райони по време на тези ротации, те връщат полезни микроби в почвата. Това подпомага по-здравословното развитие на растенията с по-високо съдържание на хранителни вещества при следващото им поникване, създавайки самоподдържащ се цикъл, който е полезен както за земята, така и за животните, които живеят върху нея.

Дизайн на фермерска среда, който подпомага развитието на имунната система

Жилищни условия с ниско ниво на стрес и естествен трансфер на микробиом

Продуманото проектиране на инфраструктурата укрепва имунитета не чрез елиминиране на предизвикателствата, а чрез намаляване на хроничния стрес и осигуряване на конструктивен микробен обмен. Продължителното задържане в затворено пространство повишава нивото на кортизол с 30–50 %, което пряко потиска функцията на белия кръвен дроб и намалява отговора на ваксинацията. Ключовите елементи на дизайна, основани на научни доказателства, намаляват този ефект:

• Щедри норми за площ (с 20–30 % над минималните индустриални стандарти) намаляват агресията и социалния стрес
• Неплъзгащ под предотвратяват възпаление, свързано с наранявания, и вторични инфекции
• Пасивни системи за вентилация поддържат нивото на амоняк под 10 ppm, за да се защити дихателната лигавица

Целенасоченият пренос на микробиом има същото значение като другите практики. Непретърпели дървени повърхности, зони, където животните се допират до почвата, и сламено подслоене от добро качество всички допринасят за ранното излагане на младите животни на микроби. Проучвания показват, че телетата, отглеждани върху слама, обикновено имат около 40 процента по-разнообразна чревна микрофлора в сравнение с тези, които се съдържат върху бетонни подове. Това увеличено разнообразие изглежда тясно свързано с по-добро развитие на Т-клетките и по-силни регулаторни функции на имунната система. Добавянето на контролирано време на открито към тази практика помага за обучение на естествените защитни механизми на организма срещу патогени чрез излагане на околните микроби, присъстващи в природата. Резултатът? По-силни имунни системи като цяло, без да се компрометира контролът върху рисковете от заболявания.